Котешка храна


Котките обичат мишки. защо няма котешка храна със вкус на мишка?

Advertisements

Търговията – живот


Изображение

  Животът ни така е устроен, че всичко си има цена.За да получиш трябва да дадеш-една толкова изтъркана фраза, чак до болка. обикновения човек – раб божии, той се ражда на тази земя с едно тяло и една душа, и от там започва търгът му на живот.Даваш ли даваш това, даваш ли даваш онова. Не искаш ли, нямаш ли желания и стремежи ти си лежиш в блатото живот и дори няма и да хванеш тен защото си целия овъргалян в кал.

  Като ученичка често се чудех на успелите хора, ония обикновените издигнали се от нищото и постигнали добра себереализация. Не написах материални успехи защото това са две коренно различни неща. За едни е да живеят спокойно и тихо в хармония със себе си и околните, за други това са купони, кръчми, нови дрехи, телефони, яхти, самолети, вертолети и такива неща. За да си доволен от живота трябва да получаваш това което искаш в зависимост от своите ценности. Kакто в търговията избираш „стоката“ определяш цената която можеш да платиш, животът от своя страна ти дава оферта с неговата цена, малко пазарлъци единият ще отстъпи, другият ще отстъпи и има сделка.Е разбира се има и стоки с твърда цена отново изборът е твой. Всеки пазарлък ни изкачва едно стъпало нагоре по стълбата на живота, спреш ли пазарлъците, задържиш ли се на едно стъпало повече от година, две се превръщаш в блато. Физически жив душевно мъртъв. Такива хора наричам призраци, а по-лошото е ,че ги срещам всеки ден и не са никак малко. Хора спрели да предизвикват живота, не дават и не искат нищо в замяна. Животът е търг – едни търгуват на дребно, други на едро важното е да си в играта, че спреш ли се появява надпис Game Over.

ИЗБОРЪТ


От известно време се чудя и не мога да реша какво да напиша. Спирах се на конспиративни теми, които сега ме вълнуват, после прескачах на размисли за глупостта у човека, после си мислех да постна някакви рецепти, но всичко това избледняваше като се замислех. Ами на човек не му е до конспирации когато всичко му е наред, друг в своята глупост не би приел моите разсъждения за каквото и да е било понеже той живее единствено със своята истина, а на гладния едва ли му е до рецепти когато брои стотинките за насъщния.

Оставаше да напиша единствено за избора да пиша, избора да избирам… И тогава се замислих нима всички избори в живота ми са си мои лични избори… нима. Ние избираме според ситуацията в която се намираме. Например днес решавам да изляза с приятелки, но малко преди това вдигам температура и изборът ми да изляза е заменен с избора да остана в къщи за мое добро естествено. Единият избор е заменен с друг предвид ситуацията.И ето сега ситация избор между изборите. Единият избор беше правилен, а другият готин. Ако не бях вдигнала температура нямаше да избирам между изборите. Но това е непълен пример с цел да ви насоча да разсъждавате с мен.

Ако съм гладна – ще избера хляба, но ако вече съм се нахранила ще избера да изляза на разжодка, но ако вали ще си остана вкъщи, ако си остана вкъщи то това ще е само през почивния ден, защото иначе се връщаме в началото с глада и хляба.

Напоследък се уморих да правя избори, уморих се да избирам по-малкото зло, уморих се истинският ми избор да е на една ръка разтояние след по-добрия избор. И ми писна да не мога да избирам изборите си!

Разходка в черната дупка


ИзображениеЗа тези които все още не са влизали в черна дупка, ще ви обясня накратко. Там всичко е наобрато на всичко тук познато. Ако тук слънцето свети със светлина, то там слънцето свети със тъмнина, да точно така, там сянката представлява светлина. Там ноща е светла, а през деня е тъмно. Но не толкова тъмно колкото си го представяте защото всяка сянка е светлина. Представете си вие се разхождате из черната дупка и сянката ви свети – яко а. Всяка сянка свети. Цветето свети в своята сянка, сградите светят в своята сянка и вие се разхождате със своята светлина. Оставям на въображението ви да си представите повече.

Реалност


Какво е реалността? Има ли реалност в миналото или реалност в бъдещето? Можем ли да кажем „водата беше мокра“, или „водата ще бъде мокра“? Следователно реалноста определяме въз основа на качествата и в момента. Реалноста е сега в тази секунда, след две секунди вече не е реалност. Ако даден човек влезне в река чувството, което ще придобие за реката ще е, че тя е мокра, но друг може да каже … ооо тя е студена, а трети, тя се движи… да това са качества на водата, но всеки отнас избира, кое качество да почувства, да може да почувства и всичките, но къде сте чували някой да казва „ооо водата е мокра, студена и се движи и в нея плуват бактери, в нея плуват риби“, но водата има и други качества които не са ни познати към момента затова каквото и да кажем няма да е всичко което знаем за нея. И така човек сам си избира кое качество да види в реката  и въз основа на този избор той създава своите чувства и впечатления за нея. Реалноста не е нищо повече от избор на илюзия(за качество)! И всеки сам избира илюзията и качеството с които да живее. Освен в случаите в които човек избира повече от една илюзия(реалност), но тогава се появяват усложнения обикновенно завършващи в някоя психиатрична клиника. Вие сами избирате в какви води да навлезите – мокри, топли, студени, тихи, бурни, мътни, чисти, блатисти, бели, жълти, червени…. шумни, безшумни, златисти, пеещи, танцуващи… вероятно има и още но в момента не се сещам. Неможем да имаме всички качества на водата в тази реалност(в тази една секунда), но предполагам можем да ги имаме в следващата реалност(следващата секунда). Моят скромен извод: Можем да имаме всичко, но само в различни реалности.Разпределени според желанията и нуждите ни. За съжаление до скоро си мислех, че моят живот е една единственна реалност, докато не осъзнах, че моят живот бъка от реалности и аз съм тази която оперира с тях. Да се откъснеш от чувството, че има само една реалност е незаменимо!