Мисля да не задълбавам в темата, само да ви обясня моето виждане за нещата. За мен щастието е точно като електронна игра с много нива, тъкмо си минал едното ниво и идва следващото, като нямаш достатъчно време да си щастлив, а просто се гмуркаш в следващото ниво. Не казвам, че игрите нямат пауза както и в живота можем да я натисним например, но колко от нас го правят? Колко от нас се спират да се порадват на красива слънчева утрин? Или сме забързании да търсим „щастието“ и неможем да си позволим лукса да спрем? Дали в бързината не пропускаме най-важното? Или просто се носим по течението?
Обичам да наблюдавам хорат, и гледам ги аз как копират шаблони на щастието. Опитват се да ме излъжат, че са щастливи и за да са по-убедителни подплътяват лъжата с нещо материално, някаква лъскава дрънкулка купена от последни спестявания. Стоят и ме гледат със залепена усмивка и ме убеждават всячески колко са щастливи. Хора не си правете труда да ме убеждавате в собственното си щастие! Единственният начин да разбера, че сте изпитвали някога това чувство е да видя как го давате на друг защото точно това е пътят към щастието: Да се раздава, разпространява, и да се връща обратно умножено по две. Да споделиш щастието в егоистични времена е не просто лукс, а симптом на лудост. А аз гледам лудите са малко само политици, бизнесмени и все отговорни хора останаха в тази държава щастливи със своите дрънкулки…
taniakkk 
Щастието е скучна работа, никои не се интересува от щастливите хора. Просто те не са интересни. Виж нещастието, мъката, страданието и болката те изграждат човека и обществото в тях се раждат героите, и правят хората по-добри. Те са родили и прекрасни художествени произведения. Някои сеща ли се, например за хубава книга или песен написана за щастливи хора?
Абе има истина в думите ти, ама пък и никой не харесва нещастието си. Аз лично никога не съм бил истински щастлив и си го признавам, хората обаче не ми вярват.
от стари хора съм чувал, че то щастието не било някъде там, а до нас. Само трябвало да се огледаме и да си го познаем. Така че няма нужда да си губим времето да го търсим. И аз не обичам нещастията. Но от хорските представи за щастие лъха такава скука и самодоволство, че вече незнам, кое е по-малкото зло 🙂
Стигаме до извода, че само можем да си представим щастието.Никой не го е виждал, пипал или разговарял с него. Следователно незнам как изглежда то и всеки го интерпретира както на него му харесва. Едни харесват да копират другите, други си изграждат свои кули от щастие, друг е въпроса, че понякога остават затворници в кулата. Явно щастие може да има за кратък период след това се изпарява. Понякога човек е щастлив в заблудата си, понякога в истината.
… с две думи, да не си губим времето с щастието. Трябва да променя първият пост в края на „Някои сеща ли се, например за хубава книга или песен написана за и от щастливи хора?“
Вероятно има щастливи хора написали книги(биле те и тъжни). Аз например рисувам само когато съм щастлива, затова и имам малко картини. 🙂
това да е проблема, лесно може да се поправи 🙂
Там е проблема неможе да се поправи. Данаиле сега се сещам.Неможе да не си бил щастлив просто си пропуснал да усетиш момента 🙂
Е Таня, то е същото, ако си пропуснал момента, значи го е нямало.
@taniiak ооо не бъди такава песимистка, никога не е късно някои за дълго да си стане нещастен. Когато нещастието надълбоко се настани в теб ще почнат да бликат из под четката чудни картини. Само след 100-200 години ще се надцакват музеи и колекционери в милиони за тях 🙂
P.S. Все се чудех какво липсва на блога, а то било картинна галерия. Няма да е лошо да размислиш по въпроса 🙂
@ samarkant Напълно е възможно за в бъдеще да е така не оспорвам никога бъдещето.
@Данаиле Не е същото. Все едно да си минал покрай пищна трапеза и да можеш да хапнеш от нея, ама ти не си забелязал щот си бързал. Тя е била там, а ти си подминал гладен. Само защото си нямал очите да я видиш…
Таня казвам че да не съм изпитал щастието и да съм пропуснал момента е едно и също, все съм не щастлив.
Еми НЕ пропускай момента!
Е не прави това, не прави онова, не обичам да ми заповядват.
@Данаил я си свиркаи, пропуснал си щот така е трябвало. Нищо случаино не става на тоя свят. Я си щял да се забавиш за някъде, я си щял да забравиш за какво си тръгнал. Хич да не ти пука. В краина сметка щастието едва ли е нещо повече от една пречка, едно изкушение с което трябва да се преборим 🙂
или както е казал един мъдър човек „останете си във вашето щастие, аз продължавам напред“ 🙂
Тоз коментар първо при Ванков го прочетох, идвам тук и какво да видя – пак същия коментар 🙂
за тука беше как съм го пуснал и на двете места снощи незнам 🙂
@Данаиле по твоята логика, ако ти заповядам да си щастлив ще направиш обратното и всичко възможно да си нещастен … 🙂 А за коментара интересно се получи, но не и неуместно 🙂 коментари да има 🙂
Ами малко чишит съм си Таня.
Пожелавам ти, да не бъдеш чешит, а да бъдеш Щастлив 🙂
@taniiak но не се сети, че за някои да си е чешит означава да си е щастлив 🙂
@samarkant То това е щастието, да си това което искаш(чешит) в повечето случаи е различно от общоприетите възгледи, но Данаил се помъчи да ме убеди, че е нещастен(макар човек които се отстоява за мен да е щастливец) следователно остана да му пожелая да е Щастлив, макар той да е изпитвал такива чувства и да не си ги признава. Малко стана засукано дано сте ме разбрали 🙂
Чакай чакай, не съм казал че съм нещастен, а че съм не щастлив.
Щастието има 4 степени, щастлив, не щастлив, не нещастен и нещастен.
За мен едно нещо или го има или го няма, следователно… всичко друго е оправдания….
@Данаил то за първата съм чул че важила само в Рая, така че за нас остават 3 🙂
@taniiak ти кат ЕИМ го подкара или 0 или 1 недеи така. То целта е да станат машините хора, а не хората машини 🙂
Ха ха ха, Аз предпочитам аналоговите сигнали пред цифровите. Цифровите са само 0 и 1, При аналоговите имаш цялостен преход от 0 до 1, а понякога и отрицателни стойности 🙂
Нули, единици, аналогов сигнал …сигнали от космоса… да си говориш сам…. Важното е да се намери щастието из между всичко това. Има хора цял живот живеят за един единствен миг на щастие.
………. губят си времето не си заслужава цял живот похабен за един миг щастие …… къде е делаверата?
Няма далавера, живота не е далавера…
всичко на тоя свят е делавера, колкото по-бързо го осъзнаем, толкова повече неприятности ще си спестим
Тогава защо коментираш в моя блог, няма да ти платя, нямаш полза от това…?
@taniiak това е втората грешка пари=делавера всъщност са само един от многото начини за сравняване и оценяване. Винаги плащаме или ни плащат с нещо. И целият ни познат свят се върти около това не само хората. 🙂
Ако приема, че това е втората грешка то коя е първата?… че нещо ми се губи…
@taniiak това е първата –> Няма далавера, живота не е далавера 🙂
Има ли още грешки в списъка? Да не си играя да те питам за всяка 🙂
ооо грешки да искаш има, колкото си искаш, но има един проблем при тях. Първо трябва да си ги формулираш и чак после разбираш, че са грешки 🙂
Грешки, грешки… кой казва кое е правилно и кое грешно? Аз се старая да живея в хармония със себе си и околните. Живота веднъж взема, после дава в този смисъл има кръговрат или по-ясно казано колкото повече вземаш от него толкова повече трябва да даваш от себе си. И там някъде е щастието, ако си съумял да направиш „добра сделка“.
@taniiak е успя прекрасно да дефинираш и щастието, а само ни мъчиш тук с разсъждения.
@samarkant Това не достатъчно определение за мен. Не си падам по сделки вярвам, че има и други дефиниции…
@taniiak като за начало си намери по-лицеприятно название за делавера(сделка) иначе смисъла си го схванала добре. Не е нужно да си го променяш. Винаги можеш да вярваш, че под вола ще намериш теле, но не е задължително да прахосваш ценни ресурси да го търсиш 🙂
@samarkant Кой смисъл? Смисълът в който,човек е щастлив от болката на другия, когато по-силния удари слабия, когато „по-умния“заповядва на глупака, изобщо когато хора извличат щастие за сметка на други хора, да те са направили страхотна далавера… И тези хора се чувстват наистина щастливи на гърба на другите, но и за момент капка съвест не се задържа в тях. Те са щасливи останалите да се спасяват!
@taniiak: къде го чукаш къде се пука. Все пак в сделката се предполага да замениш нещо твое за нещо което не е твое. Как го свърза с горното не разбрах. Но за да сме честни трябва да приемем още една фундаментална истина, неизменима като законите на физиката примерно. Да, щастието на едни се гради върху нещастието на други и няма сила, която да промени това, поне на тоя свят. Да си измисляме лъскавки определения за щастие и да се надяваме, как всички могат да са щастливи едновременно е като да си заравяме главата в пясъка.
И още като съм почнал да те разочаровам да продължа. „Щастие с пари не се купува!“ е лъжа, купува се. По-точно би било щастието не е задължително да се купува с пари, примерно.
@samarkant Парите са „гениално измислено“ средство за покупко продажба и след като изяснихме вземането и даването, то парите са идеални в тази си роля(за съжаление…).
П.П. Къде трябваше да се пукне?
@taniiak най добро, далеч от гениално и далеч от идеално, и задължително не са единственото. Дават ориентир някакъв просто . Ами примерно че правим глупави и безмислени сделки и после някои ни е виновен че щастието не идвало, а там където отишло пък нямали съвест примерно 🙂 харчим си времето, здравето, парите и т.н за глупости, и после олеле какво стана.
@samarkant Точно затова казах, че не харесвам думи като сделка, далавера…Те сами по себе си подтикват към неравенство, нечестност. А за глупавите сделки които правим в живота, ми те са защото си мислим, че сме по-големи играчи от живота.
не са ни виновни думите, че сме ги изпълнили с такова съдържание. Да не говорим пък и масово хората какво разбират ход добра сделка или делавера. И в масовият случаи че цената на нещата е по-компрексна. Трудно може да се измери само в пари и тогава би изглеждала доста по-различно. Като си ощетил някои или нещо, като не си му платил цената то със сигурност ще я платиш някъде другаде или с нещо друго вповече. Баланса в живота няма как да се наруши.
Не го подредих добре но трябва да излизам и бързах 🙂
Какво излиза? Щастието се плаща, назависимо парична форма или друго… По-лошо самия факт, че сме живи и мърдаме още на таз земя е достаъчен факт да плащаме…
Недей така нищо лошо няма в това да плащаме 🙂 Сигурно и земята плаща някъде за това че ни търпи да мърдаме по-нея.
На това му викам аз глобална търговия 🙂
@samarkant Плащам си аз и помрънквам понякога, не ми харесва, но какво да правиш… 🙂 Като цяло гледам да са ми по-малки таксите 😀
То според мен колко по-големи такси плащаме толкоз по-добре 🙂 Но много е важно да можем да ги плащаме., иначе става зле 😦
Не мисля, че някой ще те пита можеш ли, неможеш ли? Ако неможеш по- късно с лихвите ще си го изплатиш, те и банките по тоз патент работят и са доста успешни 🙂
И тяхното време ще доиде. 🙂 Всяко начало си има и край, само салама има два, гласи стара немска поговорка 😉
Неможе да има два края, след края следва начало… и след това пак може да има край 😉