Приказка без край


Напоследък не ми остава време да си събера мислите, и явно мисля за доста неща наведнъж и немога да се концентрирам върху определено. И почвам да пиша пък каквото излезе. Искам да говоря за все едни такива човешки качества, а някак си ми убягва думата характеризираща качеството. Всъщност току що стигнах до извода, че не ми убягва думата а по-скоро ми убягва „човекът“ на когото искам да препиша качествата. Да много искам  да пиша за истинското човешкото, но някак си не го срещам. Знам какво представлява мога да го чуя, помириша, вкуся, но немога да го пипна защото вече не го срещам. Няма го. Човекът в цялаото си величие, къде отиде той  в какво се превърна ? Веднага ми мина през ума за един мой комшия, пенсионер и вече не е с всичкия си, та той обикаля по къщите и вика „Алоооо Има ли хора алооооо“, с едничката цел някой да му обърне внимание. Няма хора останаха само роботи бързащи да работят повече и повече. Човекът се превърна в робот показващ и признаващ все по-малко чувства докато роботите започнаха да ги превръщат все повече в хора. Да един робот ще е по искрен в чувствата си отколкото ние хората. Неможем да си позволим чувства в наши дни, те само спират, забавят дори дърпат надолу целеустремените ни души. А за къде сме се устремили, какво толкова бързаме и искаме, защо всички които съм питала какво искат от живота ми отговарят едно, а вършат дртуго. Те мен ли заблуждават или себе си. Да всички без изключение ми обясняват как искат да са здрави, щастливи и обичани, и всички те работят все повече и повече за да нямат време да са това което искат.Май все още ми е трудно да следя мисълта си, ще довърша когато съм готова …

Advertisements

6 thoughts on “Приказка без край

  1. освен време за съжаление трябват и пари 🙂 и понеже на повечето хора им е трудно да обърнат,, на пример, времето прекарано с близките в пари и скороста на печелене на пари е доста мижава тука. Изобщо не осъзнават какво пропиляват. Хич няма да е лошо да има кои да и припомня, че с времето може да си купиш пари, но с парите време не може си купи. Най-много малко да пошикалкавиш с него 🙂

  2. Точно това ме дразни всичко се обръща в пари, и всички си мислят, че като имат парите могат да си купят каквото пожелаят, но времето прекарано в печелене на пари понякога отнема цял един живот и като се осъзнаят живота им е изминал единственно в печелене на пари. Нищо друго само Пари Пари Пари. Живот за Пари. За мен това не честно…

  3. Парите сами по себеси нямат стоиност, ценна е възможноста да ги замениш за нещо.Странно е как сме готови да ги заменим за лъскава прищявка, която дори не ни е необходима. Дори и през ум не ни минава да ги заменим, примерно за някои друг час на ден повече прекаран с любим човек, и това със сигурност ще ни е по-ценно. И колкото да я мразиш тая дума пак ще я използвам. Излизаме лоши търговци за кои ли път забравяме че свсичко си има цена и прахосваме безценен ресурс за безполезни играчки в общия случаи, къде ни е делаверата? Колкото по-бързо свикнем, че всичко си има цена и тази цена се плаща ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, без да има значение какво си мислим на момента, толко по-добре. Ще можем да си правим сметката и да сме на делавера, доколкото е възможно кат си харчим живота.

  4. Притеснява ме факта, че всички ние знаем отговорите, но на много малко хора им стиска да го направят и по скоро отлагат докато един ден се събудят побелели и установят, че нямат спомени с най близките си хора.Но за сметка на това имат спомени от рода, как пукнах гума на път за работа, как колежката падна по стълбите като си тръгвахме, а когато се приберат в къщи същите к’во правят, ами сядат пред компа като единственното що годе прилично развлечение, и един де също тва ще са им спомените… виртуални…

  5. Замисляла ли си се че човека на когото искаш да препишеш качествата може да си ти, като олицетворение на природата, защо трябва да го пипнеш, чуеш, видиш, вкусиш след като можеш да го усетиш, вътре в теб е…

    Относно робота като машина погледни това видео http://youtu.be/EzjkBwZtxp4
    при мен лично предизвика повече емоция от някои хора които работят в държавните опери като оркестранти.. което метафорично според мен означава че някои хора са по големи роботи от истинските такива..

  6. @Filip Да аз постоянно си предписвам човешки качества(има и от лошите понякога) , затова ги търся и в другите около мен.Радвам се, че съм си изградила кръг от истински хора около мен. Извън този кръг има много призраци това ме дразни. И нещото което най-ме дразни е когато някой ми каже“Да ти гледаш на света по друг начин защото си художник“. Всички сме хора и имаме еднакви мечти само начините за постигане са различни.

    За роботите това ми беше идеята. Превръщаме роботите в това което искаме да сме ние самите, като си мислим , че това е по лесния начит вместо самите ние да се променим .

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s