Аз


Човек е устроен да иска, да има стремежи, да се бори пада става и продължава. Детето още от малко иска дъвка, шоколкад, после ще порасне ще иска копмпютър, след година, две мотор, кола. А всичко това се купува с пари. Парите владеят света, те определят посоката  на живота ни до толкова до колкото им позволим разбира се.Другата част от нас живее заради идеите. Вярваш в нещо и се бориш за него цял живот идеята те държи и те води напред.  Най- голямата част от нас хората (поне според мен е така) живеят за да работят, за да печелят пари за да си купуват неща за да ги хвърлят на боклука след година и  да работят и за да купуват и… ще спра до тук, че ще изпадна в цикъл. Та тези хорица направо ми е  мъка за тях, като се замисля, а аз често си задавам този въпрос дори като погледна някои се питам на ум „Ти какво ще оставиш като умреш, някой ще пророни ли сълза за теб?“. Под какво ще оставиш имам предвид живял ли си достойно оставил ли си достоен заместник/заместници след себе си? А отговорът им, той е изписан на измъчените им чела и е прожектиран върху вида да недоволните им чеда…Признавам аз също съм била като тях исках да работя, работя, работя за да изкарвам повече и да имам повече да ме сочат с пръст и да казват „Тя“. След извесно време стигнах до извода, че парите немогат да ми дават това което искам да си купя с тях. И аз продължих живота си, но сега  парите единственно ми трябват за сметки за ток, телефон вода, интернет защото без тях немога не ме интерисува например колко струват ягодите в момента на пазара, аз в момента си ги хапвам докато пиша и знам, че са чисти от химикали и отгледани лично от мен.Не ме интерисуват модни тенденции, маникюристи и тем подобни, не ги отричм и при достатъчно празничен повод ще се обърна към тях. Иначе предпочитам удобството пред нещо да ме пристяга от някъде.Основната ми мисъл беше. Да аз исках да печеля, да аз можех да печеля но предпочетох да продължа по моя си път откриваща себе си, неподкупена от измамните лозунги на рекламите за по-хубав живот. Знам какъв искам да ми е живота и не бих допуснала компромиси със себе си. Много пъти съм почвала отначало не се страхувам да го направя още колкото пъти е необходимо стига да остана „АЗ“ в моите очи не „Тя“ в очите на хората. На всички които не са съгласни с моето мнение ще кажа само: Дреме ми!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s