Равносметка


Днешното утро ми напомня на едно такова преди година и половина в което с отварянето на очите си първата мисъл в главата ми беше: „Днес е прекрасен ден да откажа цигарите“. Така и направих и най-категорично заявих пред всички моите намерения. Естественно никой не ме взе на сериозно имайки предвид каква върла пушачка бях. От тогава насам се заредиха едни събития. Съкратиха ме от работа, като това беше най-доброто нещо което можеха да направят за мен в предвид факта, че работех нещо което не ми беше на сърце, задържаше ме само това, че аз си знаех задълженията и нямаше кой да ме командва направи това направи онова. Взех да качвам килца без да имам силите да се боря с това и те продължаваха да се трупат. Животът ми минаваше в ядене и стоене пред компа и там вътре в него май ми беше надеждата единствена останала. Компютърът се беше превърнал като част от мен да разбира се и за това има обяснение в мрежата срешнах човек който ми допадаше, който усещах като настроения и емоции. И така животът ми минаваше във виртуалното пространство и аз осъзнавах, че се превръщам в призрак на един друг призрак от незнайно естество. Знаех всичко това и неможех да го спра и така си продължаваше до вчера. Погледнах се в огледалото и не се познах от там ме гледаше единствено един дебел призрак. И така да се върна на денят в който казах „Край с цигарите“, то днес аз казвам „Край на безплътния живот който водех“. Тук имам предвид, че аз наистина хранех само душата си и всичко останало беше маловажно. На онези които ме познават, ще кажа: Дръжте се  онази лудата се завръща!

Advertisements

6 thoughts on “Равносметка

  1. Чета всичко, написано от теб по два пъти! Пишеш наистина увлекатекно, усеща се откровеност във всяка твоя дума. Надявам се идващата буря да не издуха желанието ти да пишеш!!!
    Аз самия, преди три години и половина отказах цигарите. Бях пушач 15 години, почнах ги отрано, от 15 годишен и спирането им беше наистина предизвикателство и все още не минава ден без да ми се пуши, а 23 килограма дойдоха изневиделица, от тях вече върнах осем, но има още много за връщане… Разбирам те и те подкрепям.
    Лудите, те да са живи, както е казал поетът, дано има повече луди като теб!

  2. spacy01 Пиша това което ми е в главата на момента и което наистина ме е трогнало, като се старая да избягвам политиката и битовизмите. Да цигарите са си гадна работа аз съм палила няколко цигари след като ги отказах и вкусът им беше отвратилтелен, но мозъкът ми го иска понякога мисля да не му се давам 🙂 Радвам се, че ти харесват моите разсъждения обичам да анализирам. Желанието за писане все още е по-силно от мен, когато искам да кажа нещо нямам мира докато не си го кажа така, че да може да се чуе от всички. Планирам да отделям по-малко време пред компа, но знам,че от него няма отказване 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s