Пиявици в нета


Отдавна не съм писала за, което се извинявам, но честно казано бях доста заета. Предвид летните месеци рядко се задържам в къщи. Да ви кажа има и друга причина всъщност и това е, че: Писна ми от интернет, писна ми от Скайп(макар да го ползвам рядко, но винаги го надничам) писна ми от собствения ми лаптоп. Изобщо писна ми от всички тия виртуални изживявания! И  искам да живея сега! Писна ми да „пият виртуално енергията ми“! Искам да си изразходвам енергията навън в разходки с приятели, да посещавам нови места предпочитам един хубав пикник сред природата вместо да стоя в стаята си и да се взирам в монитора.

А като цяло пиявици в нета бол знайни и незнайни… но в едно са добри да ви изтискат душичката. Лепват ви се и няма отърване вие се превръщате в тяхната „храна“ и колкото по дълго ви задържат online толкова повече ще „пият“ вас. Искам да ви питам на колко от вас се е случвало да са заприказват с непознат (в редки случаи и познат) и да си бъбрят с часове? И какво си бъбрите? Нещо смислено може би? Едва ли? Едно е сигурно завъртели веднъж виртуално разговора до час сладки приказки сте готови и майчиното мляко да си изкажете. Отдавна е известно, че проблемите по-лесно се споделят с непознати особено пък ако този непознат е и далеко от твоя град и сте наясно и двамата,че няма как да се видите а всичко си остава само в компа. А кой няма проблеми само мъртвеца вероятно макар и за него да не съм абсолютно сигурна понеже още не съм изпадала в неговото положение. Тук вариантите са два. Споделяш проблема и ти олеква наполовина или правиш се на друг за да се откъснеш от проблемите докато си пред компа.  В първия случай разкриваш се и ставаш лесна мишена, а във втория си неуязвим понеже този който си в нета не съществува! Ето вече имаме и модела на поведение на жертвата и пиявицата. Първите до такава степен искат да бъдат разбирани, че се разкриват до степен в която лесно могат да бъдат манипулирани. А вторите с радост ще ви „разбират“ докато се „хранят от вас“! Дори ще ви убеждават да им се доверите и вярвате безусловно! Едва ли не виждаш ли само аз те разбирам. А жертвите горките те стават зависими от „разбирането“ и с радост стоят пред компа чакайки да се появи „разбирача“. И така ден, месец, година, две животът си тече а вие си живеете в „разбирателство“ с приятелчето от отсрещния комп. След работа се връщате и сядате пред компа, останало ви е малко време сядате пред компа, май дори и да нямате време ще намерите… да седните пред компа… Пиша това защото е нещо което съм преживяла и също така преценявам, че не искам повече да си губя времето с тези „виртуални лайна“! И така реших да живея живота си както на мен ми харесва и в хармония със себе си природата и околните. Първо направих проба да видя до къде съм стигнала със зависимостта си към компа и си наложих ограничение от 24 часа да не включвам компа. Справих се затова се и окуражих да вървя напред. Пак казвам не мога да се откажа от компа от блоговете които посещавам(те ме зареждат) от незнайните ми проектчета, но всичко ще бъде ограничено до там и ще наблегна на чистия въздух, хубавата природа хобитата ми и естествено да споделям впечатленията си от живота в този блог. Ще се радвам повече хора да осъзнаят зависимостта си а тя не е по-различна от зависимостта от цигарите, алкохола разликата е само в това, че тук вие сами трябва да прецените кога сте се превърнали в зависим. Предизвиквам всеки който чете този блог: Изключи си компа за 24 часа! Успех 🙂

Advertisements

25 thoughts on “Пиявици в нета

  1. Не, Таня, не мога да спра компа защото блога ми е на него и ако го спра и той ще спре, но махнах скайпа, преди седмица… и съм доволен, остава да убедя половинката си да махнем и фейсбука и ще е супер, ама пусти ферми и кафенета… 🙂

    Все още битува мнение че виртуалното не е реално… а то си е реално, действията, които предприемаш седнала на компа имат последствия, поне върху теб самата, също както действията, които извършваш докато работиш, говориш по телефона или докато си на пикник. Виртуалното си е реално, но по-различно, по-непознато и ни дава поле да се правим на такива, каквито не сме (а ни се иска). А трябва сядайки на компа да останем себе си, но това е както пресичането на зелено, трябва да се научим да го правим и да осъзнаем че е правилно и да поискаме да го правим. А част от хората (в българия) все още не знаят как да се държат и затова преобладават двата типа – пиявици и жертви.
    Другото, което е, трябва сядайки на компа да знаем защо сядаме и какво мислим да правим, нещо като план, примерно ще си проверя пощата, ще видя дали в някой от блоговете (форумите), които следя има нови публикации, после ще си пусна сериала, и т.н. ако не знаеш какво ще правиш сядайки на компа, определено разходката на въздух е по-добрия вариант. Целта на такъв план е да ти остане по-малко време да се занимаваш с паразитни дейности (и с паразити).

    А споделянето с непознат в чата е като секс с непознат – очакванията и на двете страни са твърде големи, а риска от нежелани последствия е голям, също… Но все пак, всички двойки са били непознати в даден момент в миналото… а нета е само едно от мстата, където двама души могат да се срещнат, по-добро от някои „реални“ места и по-лошо от други…

    Ама съм дървен философ и аз…

  2. за последните 2 години ще се съберат около 24 часа през които компютъра ми не е работил. Не мога да го изкл. за толкова дълго време. Но да не сядам на него е лесно 🙂 правил съм го доста пъти.

  3. @spacy01 Това,че блога ти е на компа не означава, че не можеш да се извиниш един ден предварително за това, че ще си правиш „профилактика на душата“ например 😉 мисля всички ще те разберем, а току виж и сме те последвали. 🙂 Истината е, че само когато си наложиш наистина компа да не е включен 24 часа само тогава можеш да осъзнаеш плюсовете и минусите от неговото неработене. В противен случай не е същото защото повярвай ми бях на косъм да го включа, а когато си е включен и в най-лошия случай е заспал компютърът все пак ще го разчовъркаш за нещо. Но все пак сте двама ако успееш да убедиш и половинката си тогава наистина ще си е нещо.А какво е един ден без комп в сравнение с цял един живот.
    Относно другите ти „дървени разсъждения“ си абсолютно прав 🙂
    Като изключа малка част от казаното същото се отнася и за @ Данаил 🙂

  4. Хе хе, Таня, при мен компютъра е вкл. дори когато съм на палатка :). Той си работи някъде там, а аз си почивам на другото там. Иначе подкрепям неизползването за ден на компютъра.

  5. До там ли го докарахте, да си изключвате компютрите? 🙂 Не са Ви виновните, че на ред и дисциплина не е имало къде да се научите. То утре и в първобиноощинния строи ще искате да се върнете, ама няма да стане 🙂 Това че някои си измислил профил или се представял за друг няма никакво значение за реалноста на този профил. Той с нищо не е по-малко реален от някои истински в нета. Всичко което важи и може да бъде причинено/претърпяно от единия в пълна сила важи, и за другия. За това, че някои има желание за по няколко фалшиви профила, ами или сме големи двуличници, или ни е гепила шизофренията, или сме сложни многопластови личности и всеки пласт иска да се изяви 🙂 🙂 🙂

    P.S. С тия бутончета отдолу усещам как скоро и в фейсбук профил ще трябва да се логваме за да пишем в блога 😉

  6. Аз лично си изкарвам прехраната на комп., 5 дни в седмицата. Така че преспокойно мога и без компютър за weekend-а, ама просто ми е по-интересно да чета нещо непознато в нета, отколкото да разтягам локуми из кафетата. Жалко, че една огромна част от потребителите на интеренет пространството не мога да кажат същото за себе си и губят времето си в копаене на виртуалното лозе, уреждане на едноседмични връзки (максимум) и все такива „полезни дейностти“.

    • Дали наистина можем нещо, ще знаем само когато го направим до тогава си остава само предположение 🙂 Повече ме притеснява факта, че след години ще има хора които вече са на смъртно легло и решили да направят равносметка на живота си, то тя ще е „Хубав живот живях, ама виртуален“. Аз си направих равносметката сега за да имам време да поправя някои грешки. 🙂

      • Това вече е прекалено крайно и се отнася за мноооооооого тежките случай. Повечето ми познати, които са били големи кибици си дадоха сметка навреме. Даже наскоро си говорех с един пич, който по едно време се беше толкова изгубил по компютърните зали, че баща му лично ходеше да го прибира за ухото. Та той въпреки голямата зависимост, остави всичко настрана, сети се, че е добър певец, та сега даже и по x-factor ходи.^
        Примера за смъртното легло граничи с фантазията и не мисля, че има чак такива загубеняци. А ако наистина има, аз лично бих утишъл да счупя компютъра от главите им, пък дано нещо все пак се отпуши! :>

  7. @Avalanche Примера беше в бъдеще време 🙂 сега са малко такива,но ги има, а поколението което израства с компютъра като част от себе си? Вече всичко се прави през WEB. Купуваш, плащаш, обичаш … остана само да измислят и Webtoilet 😉 Аз виждам така бъдещето…

  8. Ако работата ми/която сега върша/ не беше свързана с комп изобщо нямаше сега да съм на него,ами щях да си пека някъде дупето по плажовете;)И много си права!Поздрави!;)

  9. Не толкова зависимостта, а нуждата от разбиране, ни тласка в ръцете на нет-пиявиците. А те съвсем не са разбирачи, а използвачи. Добри слушатели са. Изчакват търпеливо да споделиш проблем, но нямат никакво намерение да ти помогнат, дори саботират усилията ти (иначе с какво ще се хранят).
    Браво Таня, харесва ми стила ти, споделих те: http://svejo.net/1189732-piyavitsi-v-neta-taniakkk-procheti-tova

    • @Svetla Извини ме. Коментарът ти беше попаднал в папка спам, чак сега го видях и освободих, а и бях в 24 часова почивка от виртуалното.Като замествах с приятни емоции с приятели. 🙂 . Знам всеки се е сблъсквал с пиявици, но просто в натурата на човек е да се залъгва вследствие на което лъже и околните. Тия дни се замислих колко дни от живота си живеем наистина както трябва и колко дни живеем в оправдания и извинения. 🙂

  10. Мразя фейсбук, соцаилните мрежи и най-вече форумите и новинарските сайтове, с противните им коментари под статиите. Често се чудя как може да има хора с толкова много злоба, като тези, които пишат коментари под статиите на сайтове като Днес бг например? На мен лично Интернета ми отне повече от колкото ми даде. Аз не харесвам Интернет, а не компютрите като такива. Затова като се преместя в ново жилище няма да си плащам нет, писна ми от тази зависимост. Аз просто не мога да го използвам в определени граници. Или мога да го използвам постоянно, всеки ден по няколко пъти или изобщо без него/само на работното място по работа. И смятам да заменя лаптопа с нормален, десктоп компютър, че ми писна да се взирам в него и да се прегърбвам. И този път ще е iMac, защото ми писна да трябва все нещо да хаквам на компютъра за да работи нормално!

  11. @Misho Всичко е хубаво в нормалните граници, но както ти сам каза не може да седнеш за малко защото интернет и многообразието му те поглъщат и така ден след ден, отделно като ти се лепне някоя пиявица и отиде та доде….

  12. ….Тане,нарисувай ми картина,но не в „лайняни“цветове…..нямам нищо против,кафявото и жълтото,но си искам синьото и зеленото и да не забравя розовото….
    Самотата,не е от най приятните занимания,а много хора са самотници,били семейни,разделени или сам самички.Затова и стават зависими от общуването им в нета.Предполагам има и други,който просто се пристрастяват,без да се чувстват лишени от нечие внимание…А това,дали ще се превърнеш в зомби или енергиен вампир,естественно е, че има значение,но и двата случая ставаш зависим!!

  13. Хо хо хо Заявяваш го в блога да не мога да ти откажа 😉 Та за вампирите и самотата, … ами всеки сам избира какъв да е в шибания живот 😉

    • Ти какви мислиш си пишат в момента лилипути или великани? Защо ми се струва, че пишеш само да се намираш на „писане“? Не се превръщай в пиявица Моля те.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s