Нещата от живота


Често се чудя на хоратa при положение,че знаем колко е шибан живота защо правим всичко възможно да си го усложняваме допълнително. Веднага си отговарям: Явно така по-ни харесва. Колко ли ценни мигове сме изгубили непреглътнали гордост, в неизказани думи, в непоказани жестове сбръчкали вежди борещи се за живота си? Борещи се, но с кого? Дали се борим с живота или се борим със себе си?…

Този пост отдавна чака дописване нещо като осъзната, но неизказана истина. От известно време насам в главата ми се върти една случка от миналото  с времето леко избледняла, но все още спираща дъх. Първо ще започна с това, че тези които ме познават и знаят как гледам на живота като цяло го преписват на факта, че съм художник и гледам на нещата по-общо, по-встрани и най-вече се старая да го изучавам, както и той мен. А основната(но не единствена)  причина е случката, която ще ви опиша и която ме накара да преразгледам представите си за света.

Работех в местно предприятие бях изкарала уморителна 16часова смяна с последни сили се дотътрих до изръбения диван в кухнята на, който спях тогава понеже беше зима и трябваше да топлим по-малко стаи. Тръшнах се уморена, но не можех да заспя умората на тялото беше твърде силна за да му позволи да заспи.Лежах си и нямах сили за нищо. Изведнъж усетих как се изстрелвам нагоре летях секунда мрак и после блажена красота и осъзната безусловна любов. Виждах звезди виждах мъглявини в различни преливащи се цветове неописуема красота и аз бях част от това цяло част която е ни по-горе ни по-долу аз бях равноправно приета към всичко това, но не виждах никой просто усещах тяхното присъствие.Изведнъж се уплаших запитах се: Какво правя тук? Моето място не е тук? И в следващия момент аз отново бях в леглото си.

Това ме накара да проумея нещо към което се стремях тогава, а именно каквото и да спечеля на този свят то няма да ми даде онова което имах за няколкото секунди там. Спрях да се боря с живота си и за живота си. Оставих го той да ме води.Знаех, че ще ми предложи по-добрите вариянти от колкото мога аз самата да си осигуря, но това което наистина знам е.Че ние хората дори и не можем да се докоснем до пълния капацитет на нашата същност. Не знаем как да живеем и едва ли ще се научим.

Понякога се радвам, че се докоснах до необятната любов, а понякога се натъжавам знаейки, че тук на земята тя не съществува. Тук ще направя малко уточнение говоря за любовта като цяло не само за любов между мъж и жена, майка и дете или други подобни.

Advertisements

2 thoughts on “Нещата от живота

  1. Завиждам ти за преживяното (но не и за 16-часовата смяна). Но, не мислиш ли че мозъка ти е дал точно това, от което си имала нужда? И след като нуждата е намаляла и усещането е намаляло и си се „върнала“ с мисълта че това, с 16 часовите смени не е работа и е време да помислиш за нещо друго?!

    А дали на земята ще има любов, зависи от всички нас… най-вече от това да почнем да мислим за другите и за себе си като за едно цяло! Но това няма как да стане, нали? И аз съм отнесен, но знам че това няма да стане…

  2. spacy01 Аз отдавна не работя там 🙂 А в него момент единствено имах нужда от сън. Казват, че медитацията се извършва точно в едно такова състояние на границата между съня и реалността мисля така се получи моята „разходка“ и това се постига много трудно. Моето го имам за чиста доза късмет 🙂 . За съжаление си прав. Такава любов не може да има на земята. Аз усетих вселенския разум усетих как всички души мислят и чувстват в синхрон. Тук всеки дърпа към себе си и е абсурдно да погледнеш света през очите на другия, а камо ли да го разбереш. Това е положението!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s