За тези които все още не са влизали в черна дупка, ще ви обясня накратко. Там всичко е наобрато на всичко тук познато. Ако тук слънцето свети със светлина, то там слънцето свети със тъмнина, да точно така, там сянката представлява светлина. Там ноща е светла, а през деня е тъмно. Но не толкова тъмно колкото си го представяте защото всяка сянка е светлина. Представете си вие се разхождате из черната дупка и сянката ви свети – яко а. Всяка сянка свети. Цветето свети в своята сянка, сградите светят в своята сянка и вие се разхождате със своята светлина. Оставям на въображението ви да си представите повече.

Изследвания върху полето на източника

декември 3, 2012 by taniiak

Днес

Вземам първата попаднала ми книга от рафта. Анализирам я. Книгата е с дебели корици, дебеличка около два пръста кориците са облечени в кафяв леко нащърбен по краищата плат. Тежи но не прекалено усеща се добре в ръцете. Разтварям я. На 3-та страница чета заглавието, а най-долу на страницата пише и годината 1988. Да личеше си още по корицата че е стара. Разгръщам страниците усещам аромата и. Аромат на детство тогава съм била на 12. Най-будните ми години когато всичко е ново и непознато и трябва да се изучи. Когато мозъкът ми не познаваше думи, като пари, криза работа, социален, отговорност и доста други. За миг се пренесох в онези времена и ми беше свободно на душата. Но полетът беше кратък и сега съм отново в стаята. Оставям книгата на масата до компютъра и сядам пред него. Проверявам фейсове, скайпове и тем подобни после започвам да се ровя. Отварям първата статия в отметките ми с последни новини. Ето и заглавието „Принц Уилям и Кейт Мидълтън очакват първото си дете“ запитах се кои са тези и започнах да чета поста който се състоеше от 7 реда текст и снимка на щастливото семейство. Прегледах шестте коментара в първите три от тях имаше пожелания към семейството в един въпроси за лелята(?) останалите два бяха приятно саркастични.

октомври 4, 2012 by taniiak

Знам къде е Рая

Така е знам къде е рая. Мисля, че винаги съм го знаела, но чак сега ми светна.Както се пише в църковните книги рая е на небето. Но за мен е малко по-нагоре. Рая е в космоса. Да точно там сред звездите е той. И всяка звезда душа е. Там отиваме след смъртта. Там душите ни бродят и светят и когато намерят сродна душа стават неделима светлина. После се замислих, когато тук се роди дете то също се ражда със своята светлина тук на земята и после отива в космоса. След това си помислих, а там раждат ли се нови души? Да разбира се както ги наричаме тук супернова, звезда родена от сблъсъка на две светлини. Ами ада той дали е под земята? Едва ли там са само земните пластове и ядрото. И той е там на небето казват му тъмната материя или черната дупка. Сега разбирам защо през целият ми живот ме е влечал така силно космоса с неговата необятност, хармония и красота. Предполагам ми е нещо познато защото съм била там и там ще се върна отново надявам се само да се върна като светлина.

http://apod.nasa.gov/apod/ap120512.html

http://apod.nasa.gov/apod/ap111003.html

http://imagine.gsfc.nasa.gov/docs/science/know_l1/supernovae.html