Време


Време

Погледнете тази снимка и после ми кажете, че времето тече еднакво за всичко и всички.

Advertisements

Нещата от живота


Често се чудя на хоратa при положение,че знаем колко е шибан живота защо правим всичко възможно да си го усложняваме допълнително. Веднага си отговарям: Явно така по-ни харесва. Колко ли ценни мигове сме изгубили непреглътнали гордост, в неизказани думи, в непоказани жестове сбръчкали вежди борещи се за живота си? Борещи се, но с кого? Дали се борим с живота или се борим със себе си?…

Този пост отдавна чака дописване нещо като осъзната, но неизказана истина. От известно време насам в главата ми се върти една случка от миналото  с времето леко избледняла, но все още спираща дъх. Първо ще започна с това, че тези които ме познават и знаят как гледам на живота като цяло го преписват на факта, че съм художник и гледам на нещата по-общо, по-встрани и най-вече се старая да го изучавам, както и той мен. А основната(но не единствена)  причина е случката, която ще ви опиша и която ме накара да преразгледам представите си за света.

Работех в местно предприятие бях изкарала уморителна 16часова смяна с последни сили се дотътрих до изръбения диван в кухнята на, който спях тогава понеже беше зима и трябваше да топлим по-малко стаи. Тръшнах се уморена, но не можех да заспя умората на тялото беше твърде силна за да му позволи да заспи.Лежах си и нямах сили за нищо. Изведнъж усетих как се изстрелвам нагоре летях секунда мрак и после блажена красота и осъзната безусловна любов. Виждах звезди виждах мъглявини в различни преливащи се цветове неописуема красота и аз бях част от това цяло част която е ни по-горе ни по-долу аз бях равноправно приета към всичко това, но не виждах никой просто усещах тяхното присъствие.Изведнъж се уплаших запитах се: Какво правя тук? Моето място не е тук? И в следващия момент аз отново бях в леглото си.

Това ме накара да проумея нещо към което се стремях тогава, а именно каквото и да спечеля на този свят то няма да ми даде онова което имах за няколкото секунди там. Спрях да се боря с живота си и за живота си. Оставих го той да ме води.Знаех, че ще ми предложи по-добрите вариянти от колкото мога аз самата да си осигуря, но това което наистина знам е.Че ние хората дори и не можем да се докоснем до пълния капацитет на нашата същност. Не знаем как да живеем и едва ли ще се научим.

Понякога се радвам, че се докоснах до необятната любов, а понякога се натъжавам знаейки, че тук на земята тя не съществува. Тук ще направя малко уточнение говоря за любовта като цяло не само за любов между мъж и жена, майка и дете или други подобни.

Криво разбраната цивилизация(еманципация)


Наблюдаам странни ситуации случващи се около мен и моите познати, вероятно те са доста стари като явления, но аз сега ги откривам. Кое е възникнало първо на земята след създаването на Адам и Ева? Това са техните отношения един към друг.Трябвало е да си разпределят задачите. Прародителите ни с техния минимален интелект са стигнали до простото решение: Единият ще ходи на лов другият ще се грижи за приготвянето на дивеча,отглеждането на потомството.

Хубаво, но с времето нещата са се променили. Жената е била третирана единственно и само като слугиня.От там се поражда и нейното желание да разкъса оковите и да се бори с другия пол за по добро отношение. И Тя успява, феминистки организации, ала бала движения, течения колкото щеш.Огромна революция в междучовешките отношения. И така всички сме равни животът си тече…Равноправие, толерантност а дали не сме се прехвърлили и в рая? Да ама не.

В днешното ни забързано време, в което работим все повече за все по малко пари, аз открих факт който разби и обърка представите ми за света като цяло.И той е: Днешната жена се грижи за децата, възпитанието, домакинството, работи за да изкарва пари(доста често повече от мъжа). Тя е активната! Оп а къде забравих мъжа? Е ми той е там някъде скатава се по мъжки и не се замисля особенно важното е двете глави да мислят еднакво.Реших да анализирам познатите си да не би случайно да бъркам нещо сметките класифицирах ги по възраст. Започвам от пенсионерите там всичко е ок, ако е имало еманципирани жени между тях то тяхните мъже са отдавна мъртви, а тези които са живи си живеят в синхрон с жените. Следва комунистическата младеж или по ясно каззано хората на възраста на родителите ми. Там е пълна каша отчаяни честни хорица живеещи скромно понеже немогат да лъжат и доста еманципирани жени по принуда борещи се за насъщния понеже няма кой друг.Богатите в тази категория няма да ги споменавам едно, че са малко друго, че мерзавец и еманципация не ми се връзва.Стигнах до поколението което е в разцвета на силите си и логично иска да живее на макс.Е да хубаво но кой е този който не се задоволява с малко? Пари трябват за всичко прическа, маникюр, фешън дрешки, кола, апартамент… Ето тук се обърках напълно, кой иска това мъжът или жената? Ако на жена и се предложи всичко това на готово в голям процент тя няма да откаже, а ако го предложи жената на мъж тогава отговорът също е: В голям процент той няма да откаже.Ето товае което ме озадачава. До къде стигна мъжа? Защо не чувам израза  „Аз съм Мъж”? Защо се оставя по течението на „модата”? Кой истински Мъж ще позволи жената да го изхранва? Някак си обаче под всичко това прозира една такава лисича лукавост която е само женски патент.

Как жената се оправя в такива ситуации? Еми колкото повече работи, колото повече пари изкарва еманципираната жена тя все повече се доближава до днешния идеал за жена.Така си набавя всичко от което има нужда и няма кой друг да и го даде. Не чака на мъжа. Супер жената е независима! А тогава за какво и е мъж? Разбира се за да се грижи и за него…

Така е все сме хора(тук някой могат да ме опровергаят) но някак си не всеки може да върши всичко, а и налага ли се? До сега не съм чувала за жена-миньор, жена-тракторист и такива тежки професии, вероятно има отделни бройки, но за мен те са изключения, и по-скоро грешка на природата. До къде стигна тоя свят?…

П.П. Написанато по горе си е само личен опит от живота и дълги и обстойни наблюдения не претендирам това да са възгледите на обществото като цяло. http://www.drgerev.com/blog/?p=55 – Тук има интересно обяснение, едно от малкото които намерих.