Пиявици в нета


Отдавна не съм писала за, което се извинявам, но честно казано бях доста заета. Предвид летните месеци рядко се задържам в къщи. Да ви кажа има и друга причина всъщност и това е, че: Писна ми от интернет, писна ми от Скайп(макар да го ползвам рядко, но винаги го надничам) писна ми от собствения ми лаптоп. Изобщо писна ми от всички тия виртуални изживявания! И  искам да живея сега! Писна ми да „пият виртуално енергията ми“! Искам да си изразходвам енергията навън в разходки с приятели, да посещавам нови места предпочитам един хубав пикник сред природата вместо да стоя в стаята си и да се взирам в монитора.

А като цяло пиявици в нета бол знайни и незнайни… но в едно са добри да ви изтискат душичката. Лепват ви се и няма отърване вие се превръщате в тяхната „храна“ и колкото по дълго ви задържат online толкова повече ще „пият“ вас. Искам да ви питам на колко от вас се е случвало да са заприказват с непознат (в редки случаи и познат) и да си бъбрят с часове? И какво си бъбрите? Нещо смислено може би? Едва ли? Едно е сигурно завъртели веднъж виртуално разговора до час сладки приказки сте готови и майчиното мляко да си изкажете. Отдавна е известно, че проблемите по-лесно се споделят с непознати особено пък ако този непознат е и далеко от твоя град и сте наясно и двамата,че няма как да се видите а всичко си остава само в компа. А кой няма проблеми само мъртвеца вероятно макар и за него да не съм абсолютно сигурна понеже още не съм изпадала в неговото положение. Тук вариантите са два. Споделяш проблема и ти олеква наполовина или правиш се на друг за да се откъснеш от проблемите докато си пред компа.  В първия случай разкриваш се и ставаш лесна мишена, а във втория си неуязвим понеже този който си в нета не съществува! Ето вече имаме и модела на поведение на жертвата и пиявицата. Първите до такава степен искат да бъдат разбирани, че се разкриват до степен в която лесно могат да бъдат манипулирани. А вторите с радост ще ви „разбират“ докато се „хранят от вас“! Дори ще ви убеждават да им се доверите и вярвате безусловно! Едва ли не виждаш ли само аз те разбирам. А жертвите горките те стават зависими от „разбирането“ и с радост стоят пред компа чакайки да се появи „разбирача“. И така ден, месец, година, две животът си тече а вие си живеете в „разбирателство“ с приятелчето от отсрещния комп. След работа се връщате и сядате пред компа, останало ви е малко време сядате пред компа, май дори и да нямате време ще намерите… да седните пред компа… Пиша това защото е нещо което съм преживяла и също така преценявам, че не искам повече да си губя времето с тези „виртуални лайна“! И така реших да живея живота си както на мен ми харесва и в хармония със себе си природата и околните. Първо направих проба да видя до къде съм стигнала със зависимостта си към компа и си наложих ограничение от 24 часа да не включвам компа. Справих се затова се и окуражих да вървя напред. Пак казвам не мога да се откажа от компа от блоговете които посещавам(те ме зареждат) от незнайните ми проектчета, но всичко ще бъде ограничено до там и ще наблегна на чистия въздух, хубавата природа хобитата ми и естествено да споделям впечатленията си от живота в този блог. Ще се радвам повече хора да осъзнаят зависимостта си а тя не е по-различна от зависимостта от цигарите, алкохола разликата е само в това, че тук вие сами трябва да прецените кога сте се превърнали в зависим. Предизвиквам всеки който чете този блог: Изключи си компа за 24 часа! Успех 🙂