Днес


Вземам първата попаднала ми книга от рафта. Анализирам я. Книгата е с дебели корици, дебеличка около два пръста кориците са облечени в кафяв леко нащърбен по краищата плат. Тежи но не прекалено усеща се добре в ръцете. Разтварям я. На 3-та страница чета заглавието, а най-долу на страницата пише и годината 1988. Да личеше си още по корицата че е стара. Разгръщам страниците усещам аромата и. Аромат на детство тогава съм била на 12. Най-будните ми години когато всичко е ново и непознато и трябва да се изучи. Когато  мозъкът ми не познаваше думи, като пари, криза работа, социален, отговорност и доста други. За миг се пренесох в онези времена и ми беше свободно на душата. Но полетът беше кратък и сега съм отново в стаята. Оставям книгата на масата до компютъра и сядам пред него. Проверявам фейсове, скайпове и тем подобни после започвам да се ровя. Отварям първата статия в отметките ми с последни новини. Ето и заглавието „Принц Уилям и Кейт Мидълтън очакват първото си дете“ запитах се кои са тези и започнах да чета поста който се състоеше от 7 реда текст и снимка на щастливото семейство. Прегледах шестте коментара в първите три от тях имаше пожелания към семейството в един въпроси за лелята(?) останалите два бяха приятно саркастични.

Advertisements

Google+ … и месец след наказанието!


Днес сутринта реших да се поровя в профила си в новата социална мрежа. Както писах в предишен пост ме наказаха за неспазване правилата за имената, но профилът ми все още си съществува и аз разглеждам понякога там публикациите на абонатите си с единствената разлика, че не мога да коментирам и да ползвам някой от екстрите им за чат, снимки и квот се сетите просто съм наблюдател без право на глас там.Тук ще вметна, че ако си променя името по тяхните правила естествено наказанието ми ще бъде снето, но аз не искам да се променям според тях а предпочитам те да се променят според мен затова „връзката“ ми с Гуглето за момента мога да я нарека „висяща“! И днес като се логнах първо ми излезе съобщение различно от нормалното.А нормалното е  от сорта: Потребителския ви профил е спрян… бла бла да си променя името и т.н. Днес ми поискаха да добавя телефонния си номер към профила, който е спрян!!!  По-интересното следва… не видях бутон да пропусна това събитие затова си измислих някакъв номер.  Започнах да разсъждавам за правилата и живота за това какво искаме и какво даваме и до къде трябва да стигат желанията на някой и трябва ли да има хора които да „регулират“ виртуалния живот … но това ще е в друга тема.

П.П. За бутона може и да не съм догледала, който е получил съобщението моля да сподели 🙂

Социални мрежи


Напоследък някак си ми писна да слушам само за социални мрежи.Направих справка за точното значение на думата в  http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

Социология (от латински: socius — обществен; древногръцки: λόγος — мисъл, причина) е изучаването на обществото .

Първото което ми хрумва веднага е: Кой и защо им прави рекламите на тез мрежи как до нас достигат „новините“ относно тяхното развитие, обновяване. Вероятно собствениците или тези от маркетинга  сън не спят да „създадат новина“ относно модерността им. Някой пръднал във Фейса и хоп новина! Даже си мислех ако случайно открия хапче чрез което човек, ако го пие и пръднята му да се оцвети, „социалните“ мрежи ще се напълнят с цветно пърдящи снимки на хора 😉  (запазвам си право за патента!) И тук идва въпроса. Тези снимки социални ли са? Еми щом са постнати в соц.мрежата значи са. Продължавам да си разсъждавам …Соцмрежа хм.. звучи ми някак си политически- партийно, клюкаро-шпионско, овчо-пастирско. За какво служат най-вече тез ми ти мрежи? Чат, снимки, музика, игри, видео? Това не може ли да си го доставим и без да сме в соцмрежата? Хм можем разбира се с едно малко изключение снимките на нашите познати собственоръчно постнати с любов. Ей тука уцелиха десятката тези сайтове. Не случайно жълтите вестници у нас са на почит дори още два нови ще четете от утре. Клюки, Клюки, Клюки при това недоказани!  Не е нужно много познания за да си направиш снимка на Хавай, Мачу Пикчу, Холивуд, да се снимаш в „новия си джип“ само да имаш програма от сорта на Фотошоп, Гимп, Пикаса. Ами това всички вие го знаете бе хора защо още се връзвате на такива глупости? Дори ще ви споделя какъв експеримент си направих веднъж. Дръпнах достатъчен брой снимки на едно и също лице и се представях за него. Естественно това беше проба и само за малко поради простата причина, че немога да живея други животи, а само собствения си колкото и да е лайнян. И така всички се вързаха… Абе хората не ги интерисува къв си що си важното е да си изгубят времето в празни приказки с празни хора. Всъщност не успя да ме грабне тва движение, но на който си го тачи му желая да намира все повече щастие в соцмражата си. Аз моето го намирам другаде, но хората са различни бъдете и вие дори и в  соцмрежата 🙂

Пиявици в нета


Отдавна не съм писала за, което се извинявам, но честно казано бях доста заета. Предвид летните месеци рядко се задържам в къщи. Да ви кажа има и друга причина всъщност и това е, че: Писна ми от интернет, писна ми от Скайп(макар да го ползвам рядко, но винаги го надничам) писна ми от собствения ми лаптоп. Изобщо писна ми от всички тия виртуални изживявания! И  искам да живея сега! Писна ми да „пият виртуално енергията ми“! Искам да си изразходвам енергията навън в разходки с приятели, да посещавам нови места предпочитам един хубав пикник сред природата вместо да стоя в стаята си и да се взирам в монитора.

А като цяло пиявици в нета бол знайни и незнайни… но в едно са добри да ви изтискат душичката. Лепват ви се и няма отърване вие се превръщате в тяхната „храна“ и колкото по дълго ви задържат online толкова повече ще „пият“ вас. Искам да ви питам на колко от вас се е случвало да са заприказват с непознат (в редки случаи и познат) и да си бъбрят с часове? И какво си бъбрите? Нещо смислено може би? Едва ли? Едно е сигурно завъртели веднъж виртуално разговора до час сладки приказки сте готови и майчиното мляко да си изкажете. Отдавна е известно, че проблемите по-лесно се споделят с непознати особено пък ако този непознат е и далеко от твоя град и сте наясно и двамата,че няма как да се видите а всичко си остава само в компа. А кой няма проблеми само мъртвеца вероятно макар и за него да не съм абсолютно сигурна понеже още не съм изпадала в неговото положение. Тук вариантите са два. Споделяш проблема и ти олеква наполовина или правиш се на друг за да се откъснеш от проблемите докато си пред компа.  В първия случай разкриваш се и ставаш лесна мишена, а във втория си неуязвим понеже този който си в нета не съществува! Ето вече имаме и модела на поведение на жертвата и пиявицата. Първите до такава степен искат да бъдат разбирани, че се разкриват до степен в която лесно могат да бъдат манипулирани. А вторите с радост ще ви „разбират“ докато се „хранят от вас“! Дори ще ви убеждават да им се доверите и вярвате безусловно! Едва ли не виждаш ли само аз те разбирам. А жертвите горките те стават зависими от „разбирането“ и с радост стоят пред компа чакайки да се появи „разбирача“. И така ден, месец, година, две животът си тече а вие си живеете в „разбирателство“ с приятелчето от отсрещния комп. След работа се връщате и сядате пред компа, останало ви е малко време сядате пред компа, май дори и да нямате време ще намерите… да седните пред компа… Пиша това защото е нещо което съм преживяла и също така преценявам, че не искам повече да си губя времето с тези „виртуални лайна“! И така реших да живея живота си както на мен ми харесва и в хармония със себе си природата и околните. Първо направих проба да видя до къде съм стигнала със зависимостта си към компа и си наложих ограничение от 24 часа да не включвам компа. Справих се затова се и окуражих да вървя напред. Пак казвам не мога да се откажа от компа от блоговете които посещавам(те ме зареждат) от незнайните ми проектчета, но всичко ще бъде ограничено до там и ще наблегна на чистия въздух, хубавата природа хобитата ми и естествено да споделям впечатленията си от живота в този блог. Ще се радвам повече хора да осъзнаят зависимостта си а тя не е по-различна от зависимостта от цигарите, алкохола разликата е само в това, че тук вие сами трябва да прецените кога сте се превърнали в зависим. Предизвиквам всеки който чете този блог: Изключи си компа за 24 часа! Успех 🙂

Kapan.net


От доста време темата ме вълнува, но досега не намирах думи да започна. Темата е толкова многопластова, че ако съберем всичко водещо към нея ще получим айсберг от мащабите на този същия който беше виновен за потъването на кораба „Титаник“, а ние сме тези в кораба носещи се по гребена на вълната. И така човешките взаимоотношения в интернет! На пръв поглед нищо ново, нищо лошо но и нищо хубаво. Прехвърляне на нашето „Аз“ от светът в които сме(реалния) към един нов и непознат все още за повечето от нас виртуален свят(сън, мечта). В единия сме си ние същите къде дебели, къде кльощави, груби и недодялани, недоволни и неосъзнати. В другия всичко е прекрасно и е точно така както сме искали да бъде. В чата показваме само това което искаме да  видят другите, а пикантните подробности биват спестявани понеже не се вписват в общите представи, за самите нас.В един момент дори може да се окаже, че си изкарал невероятния късмет да срещнеш Майкъл Джексън в чата(лека му пръст). Та така човек никога не знае кой е на отсрещната клавиатура. Дори и на шега започнала веднъж играта на думи използвани правилно в подходящия момент вие се превръщате в жертва  пристрастена към хубави думи галещи нежно мозъчни клетки. Като се замисли човек, кой и кога сяда на компа изключвам тези които си изкарват парите с него(те са постоянно в кереча) другите онези дребните хорица борещи се за къшче хляб уморени след дългия и груб работен ден нямащи сили, желание и средства за по добри забавления се впускат в едни такива (безплатни) виртуални изживявания и живеят едни такива други животи за  каквито не са имали смелостта да се борят наистина.Тази виртуална реалност се превръща в реална реалност! Искаш да си „пич“ намираш си компания в която изглеждаш като пич в техните и в собствените си очи. Искаш жена ти да не е онова застаряващо чудовище с бръчки под очите намираш добри заместнички в нета. Жената иска да чува нежни думи от мъжа си когато се прибере ама той хич не е там, е има ги в нета! Голяма далавера пада като цяло в мрежата всичко се намира при това само с едно кликване.“Свят“ на неограничени възможности. А да кажа ли по-добрия свят? Еми да перфектен свят. Това ли е раят? Зареждаш програмата за щастие и тя те изстрелва директно в рая. Следователно да това е раят за душата ви. Разсъжденията ми ме доведоха до тук, а защо тогава на мен ми се реве от това? Сега ще ви отговоря кое ме натъжава в цялата картинка. Първо искам да кажа, че не отричам такива изживявания при положение, че и аз самата съм се възползвала от тях и съм била щастлива дори до момента в който не разбрах,че щастието ми е било просто една зависимост. Нужда от щастие, любов красота на един клик разстояние. Проблемът тук се появява когато влезеш във виртуалната реалност тя е по хубава и много често ние не искаме да излизаме от нея. Попадаме в един омагьосан кръг борещи се единствено и само със себе си. Понеже другият от среща не е истински а е просто ехото на самите нас.Той винаги казва това което ни се иска да чуем, винаги знае отговора дори по-добре от нас. И ако някой се опита да разкъса този кръг то той трябва да се изправи срещу себе си. Само победили себе си ще намерим път към несъвършения ни груб реален живот. Добре, че сблъсъкът ми с компютрите беше в почти осъзнатия ми живот, а тези младите с изкривена и обременена психика, като ги гледам си мисля „Те изобщо не живеят в този свят“. Тъжно а? По-лошото е, че звуча като баба си. Още по-тъжно. Но май ще предпочета да приличам на баба си отколкото на героиня от фентъзи сериалче.  Не ми харесва на къде отива този свят и това е то.