Несбъднати мечти постепенно мутиращи в лъжи


Напоследък пиша все за интернет и виртуални изживявания. Признавам в момента са ми по-интересни предвид факта,че са по-малко познати и непредсказуеми. Едно обаче е характерно присъщо и за двата свята виртуалния и реалния.Времето! То тече по един и същ начин, но в едно и също време не можем да бъдем и в двата свята едновременно. Тук всеки сам избира как да балансира. Но основната ми идея е друга този път отнасяща се само и единствено до нас хората (независимо в кое пространство сме) и това което сме или ни се иска да бъдем. Днес ще разсъждавам за лъжите, но не ония с които сме свикнали да ни заливат по радио, телевизия, интернет, реклами от сорта как свалих 20кг. или как си избелих зъбите до 100% бяло, как косата ми спря да пада при положение, че е нормално на ден до 100 косъма да падат и да растат нови. Ще говоря за негласните лъжи бълбукащи  единствено в съзнанието ни. Ще попитам колко от вас са се наричали оптимисти и вярващи в светлото бъдеще. Колко от вас вярват, че алкохолика ще спре да пие, че невярната съпруга ще стане вярна, че шефът ще спре да е недоволен, че политиците мислят за народа, че църквата говори с бог, че и ти ще си добре (но не днес)? Ако не вярвате на всичко това тогава в какво вярвате? Може би в себе си? А дали е така? Още ли си повтаряте тихо той/тя  ме обича, като в същото време знаете, че не е така а само ви се иска да е така. Още ли се каните да теглите една майна на шефа си и да му затръшнете вратата на офиса, а после си викате трябва да устискам още малко като това малко се превръща в години? Още се надявате, че ще съберете (честни)пари за околосветско пътешествие, а после си казвате няма как живея в България. Несбъднати мечти постепенно мутиращи в лъжи. И накрая какво се получава, ако погледнем процентно на живота си колко процента е истински ви питам аз, колко неща направихте както на вас ви се харесва и в колко бяхте „притиснати“ от обстоятелствата? За какво живея, за какво се боря се питам и си отговарям всеки ден. Понякога отговорите закъсняват, но винаги са налице понякога дори не ми харесват доста често дори и от това ме боли, но никога не покривам болката с лъжи.