Днес


Вземам първата попаднала ми книга от рафта. Анализирам я. Книгата е с дебели корици, дебеличка около два пръста кориците са облечени в кафяв леко нащърбен по краищата плат. Тежи но не прекалено усеща се добре в ръцете. Разтварям я. На 3-та страница чета заглавието, а най-долу на страницата пише и годината 1988. Да личеше си още по корицата че е стара. Разгръщам страниците усещам аромата и. Аромат на детство тогава съм била на 12. Най-будните ми години когато всичко е ново и непознато и трябва да се изучи. Когато  мозъкът ми не познаваше думи, като пари, криза работа, социален, отговорност и доста други. За миг се пренесох в онези времена и ми беше свободно на душата. Но полетът беше кратък и сега съм отново в стаята. Оставям книгата на масата до компютъра и сядам пред него. Проверявам фейсове, скайпове и тем подобни после започвам да се ровя. Отварям първата статия в отметките ми с последни новини. Ето и заглавието „Принц Уилям и Кейт Мидълтън очакват първото си дете“ запитах се кои са тези и започнах да чета поста който се състоеше от 7 реда текст и снимка на щастливото семейство. Прегледах шестте коментара в първите три от тях имаше пожелания към семейството в един въпроси за лелята(?) останалите два бяха приятно саркастични.

Advertisements