Социални мрежи


Напоследък някак си ми писна да слушам само за социални мрежи.Направих справка за точното значение на думата в  http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

Социология (от латински: socius — обществен; древногръцки: λόγος — мисъл, причина) е изучаването на обществото .

Първото което ми хрумва веднага е: Кой и защо им прави рекламите на тез мрежи как до нас достигат „новините“ относно тяхното развитие, обновяване. Вероятно собствениците или тези от маркетинга  сън не спят да „създадат новина“ относно модерността им. Някой пръднал във Фейса и хоп новина! Даже си мислех ако случайно открия хапче чрез което човек, ако го пие и пръднята му да се оцвети, „социалните“ мрежи ще се напълнят с цветно пърдящи снимки на хора 😉  (запазвам си право за патента!) И тук идва въпроса. Тези снимки социални ли са? Еми щом са постнати в соц.мрежата значи са. Продължавам да си разсъждавам …Соцмрежа хм.. звучи ми някак си политически- партийно, клюкаро-шпионско, овчо-пастирско. За какво служат най-вече тез ми ти мрежи? Чат, снимки, музика, игри, видео? Това не може ли да си го доставим и без да сме в соцмрежата? Хм можем разбира се с едно малко изключение снимките на нашите познати собственоръчно постнати с любов. Ей тука уцелиха десятката тези сайтове. Не случайно жълтите вестници у нас са на почит дори още два нови ще четете от утре. Клюки, Клюки, Клюки при това недоказани!  Не е нужно много познания за да си направиш снимка на Хавай, Мачу Пикчу, Холивуд, да се снимаш в „новия си джип“ само да имаш програма от сорта на Фотошоп, Гимп, Пикаса. Ами това всички вие го знаете бе хора защо още се връзвате на такива глупости? Дори ще ви споделя какъв експеримент си направих веднъж. Дръпнах достатъчен брой снимки на едно и също лице и се представях за него. Естественно това беше проба и само за малко поради простата причина, че немога да живея други животи, а само собствения си колкото и да е лайнян. И така всички се вързаха… Абе хората не ги интерисува къв си що си важното е да си изгубят времето в празни приказки с празни хора. Всъщност не успя да ме грабне тва движение, но на който си го тачи му желая да намира все повече щастие в соцмражата си. Аз моето го намирам другаде, но хората са различни бъдете и вие дори и в  соцмрежата 🙂

Пиявици в нета


Отдавна не съм писала за, което се извинявам, но честно казано бях доста заета. Предвид летните месеци рядко се задържам в къщи. Да ви кажа има и друга причина всъщност и това е, че: Писна ми от интернет, писна ми от Скайп(макар да го ползвам рядко, но винаги го надничам) писна ми от собствения ми лаптоп. Изобщо писна ми от всички тия виртуални изживявания! И  искам да живея сега! Писна ми да „пият виртуално енергията ми“! Искам да си изразходвам енергията навън в разходки с приятели, да посещавам нови места предпочитам един хубав пикник сред природата вместо да стоя в стаята си и да се взирам в монитора.

А като цяло пиявици в нета бол знайни и незнайни… но в едно са добри да ви изтискат душичката. Лепват ви се и няма отърване вие се превръщате в тяхната „храна“ и колкото по дълго ви задържат online толкова повече ще „пият“ вас. Искам да ви питам на колко от вас се е случвало да са заприказват с непознат (в редки случаи и познат) и да си бъбрят с часове? И какво си бъбрите? Нещо смислено може би? Едва ли? Едно е сигурно завъртели веднъж виртуално разговора до час сладки приказки сте готови и майчиното мляко да си изкажете. Отдавна е известно, че проблемите по-лесно се споделят с непознати особено пък ако този непознат е и далеко от твоя град и сте наясно и двамата,че няма как да се видите а всичко си остава само в компа. А кой няма проблеми само мъртвеца вероятно макар и за него да не съм абсолютно сигурна понеже още не съм изпадала в неговото положение. Тук вариантите са два. Споделяш проблема и ти олеква наполовина или правиш се на друг за да се откъснеш от проблемите докато си пред компа.  В първия случай разкриваш се и ставаш лесна мишена, а във втория си неуязвим понеже този който си в нета не съществува! Ето вече имаме и модела на поведение на жертвата и пиявицата. Първите до такава степен искат да бъдат разбирани, че се разкриват до степен в която лесно могат да бъдат манипулирани. А вторите с радост ще ви „разбират“ докато се „хранят от вас“! Дори ще ви убеждават да им се доверите и вярвате безусловно! Едва ли не виждаш ли само аз те разбирам. А жертвите горките те стават зависими от „разбирането“ и с радост стоят пред компа чакайки да се появи „разбирача“. И така ден, месец, година, две животът си тече а вие си живеете в „разбирателство“ с приятелчето от отсрещния комп. След работа се връщате и сядате пред компа, останало ви е малко време сядате пред компа, май дори и да нямате време ще намерите… да седните пред компа… Пиша това защото е нещо което съм преживяла и също така преценявам, че не искам повече да си губя времето с тези „виртуални лайна“! И така реших да живея живота си както на мен ми харесва и в хармония със себе си природата и околните. Първо направих проба да видя до къде съм стигнала със зависимостта си към компа и си наложих ограничение от 24 часа да не включвам компа. Справих се затова се и окуражих да вървя напред. Пак казвам не мога да се откажа от компа от блоговете които посещавам(те ме зареждат) от незнайните ми проектчета, но всичко ще бъде ограничено до там и ще наблегна на чистия въздух, хубавата природа хобитата ми и естествено да споделям впечатленията си от живота в този блог. Ще се радвам повече хора да осъзнаят зависимостта си а тя не е по-различна от зависимостта от цигарите, алкохола разликата е само в това, че тук вие сами трябва да прецените кога сте се превърнали в зависим. Предизвиквам всеки който чете този блог: Изключи си компа за 24 часа! Успех 🙂