Реалност


Какво е реалността? Има ли реалност в миналото или реалност в бъдещето? Можем ли да кажем „водата беше мокра“, или „водата ще бъде мокра“? Следователно реалноста определяме въз основа на качествата и в момента. Реалноста е сега в тази секунда, след две секунди вече не е реалност. Ако даден човек влезне в река чувството, което ще придобие за реката ще е, че тя е мокра, но друг може да каже … ооо тя е студена, а трети, тя се движи… да това са качества на водата, но всеки отнас избира, кое качество да почувства, да може да почувства и всичките, но къде сте чували някой да казва „ооо водата е мокра, студена и се движи и в нея плуват бактери, в нея плуват риби“, но водата има и други качества които не са ни познати към момента затова каквото и да кажем няма да е всичко което знаем за нея. И така човек сам си избира кое качество да види в реката  и въз основа на този избор той създава своите чувства и впечатления за нея. Реалноста не е нищо повече от избор на илюзия(за качество)! И всеки сам избира илюзията и качеството с които да живее. Освен в случаите в които човек избира повече от една илюзия(реалност), но тогава се появяват усложнения обикновенно завършващи в някоя психиатрична клиника. Вие сами избирате в какви води да навлезите – мокри, топли, студени, тихи, бурни, мътни, чисти, блатисти, бели, жълти, червени…. шумни, безшумни, златисти, пеещи, танцуващи… вероятно има и още но в момента не се сещам. Неможем да имаме всички качества на водата в тази реалност(в тази една секунда), но предполагам можем да ги имаме в следващата реалност(следващата секунда). Моят скромен извод: Можем да имаме всичко, но само в различни реалности.Разпределени според желанията и нуждите ни. За съжаление до скоро си мислех, че моят живот е една единственна реалност, докато не осъзнах, че моят живот бъка от реалности и аз съм тази която оперира с тях. Да се откъснеш от чувството, че има само една реалност е незаменимо!

Advertisements

По средата


Знам отсъствах доста дълго, но няма да се извинявам не е в стила ми 🙂 а причината е проста… наблегнах на нещата от живота ми независещи от единици и нули. Реалността за нея говоря! Съвсем различна е когато не е през монитора…

Разочарована от живота си аз се бях впуснала в другата крайност … чувствах се жива само когато компютърът ми беше включен, докато не осъзнах, че това се е превърнало в зависимост… Не можех да кажа кога се намирам във виртуалната реалност или в ралната реалност (ако ме разбирате де)… и тогава осъзнах, че не съм нито в едната нито в другата… бях по средата и можех да влизам или излизам в едната или другата когато си поискам. Осъзнах, че всичко е въпрос на воля на осъзната воля. Сега се чувствам свободна и лека, като затворник на който са махнали белезниците и който вярва , че ще полети също 😉 (е не всичко в което вярваме си е живата истина)…. И така … аз мисля, че мога да летя също, но ще пробвам в малко по- късен етап от живота си 😉 Надявам се до тогава да съм осъзнала, че не го мога 🙂 Хайде усмихвай се  народе независимо в коя реалност се намираш….