В бюрото по труда !?!


Времето беше мрачно можеше и да завали а аз не си взех чадър. Стигнах до сградата имах желанието набързо да приключа с това и да си тръгвам. Минавайки през входа констатирах, че в бързината бях забравила да си сложа бронята която ползвах посещавайки такива „учреждения“. Заизкачвах се по мизерните стълби и усетих как ме стегна шапката. Следва обичайното десета стая за подпис и после още един етаж нагоре да ми „предложат“ някакви свободни работни места. Пред стаята съм няма никой в коридора за разлика от друг път, когато съм идвала сутрин и е пълно  с народ. Почуках натиснах дръжката на вратата и заключено, а обикновенно ако е заключено има лист с надпис водещ към друга стая. А и както ме светна един ром на предишно мое посещение те не почиват или по скоро почиват на смени и се заместват така, че винаги да има човек. Почуквам на съседната врата да взема инфо.Една жена учтиво ми каза: Ако няма бележка почукай в дванадесета стая. Нали е панелна сградата докато затворя вратата на 11 стая се отвори вратата на 12 и жената в движение мне почна. Неможеш ли да почакаш ми си се разчукала по стаите говори тя ядосана и отключва вратата, сяда на бюрото и продължава вие друга работа нямате какво ще ви стане, ако почакате? Нямам работа само дето пътувам и искам да си хвана същия автобус понеже не ми се стои още два часа тук да си губя времето, не че немога да изчакам, но при положение ,че мога да си хвана автобуса защо да не го хвана? Мисля, че ме разбра, подписах се и тръгнах още един етаж нагоре. Тук имаше час моят беше за 13,35 надявах се да няма хора и да мога да се подпиша с около 40мин. по-рано. Нямаше никой бомба и на този етаж.Почуках на вратата последва „да“ отварям аз мъж на около 50 год. може и повече неможах да го преценя точно понеже е типичния гражданин живеещ, бедно, но обличащ се спретнато и е от тези дето през живота си не е вдигал по-тежко от химикала си. Същия този който в началото когато почнах да посещавам бюрото по труда и пожелах да се възползвам от курсовете им за преквалификация ме гледаше с обещаващ поглед в „очите“ и ми даваше път по стълбите да ходим до колежката дето отговаря за тези курсове. Хубаво само нея дето все я нямаше. Ела след 5 часа, ела утре, ела вдруги ден…След третия неуспех се отказах от безплатните им курсове…Да се върна в прословутата стая и така след като отворих вратата гледам човека седи си на бюрото, пред него една найлонова торбичка с хляб от този нарязания и толкова друго не видях освен хляб, трохи, клавиатура, документи. Стана ми неудобно и казах: Извинявам се, ако може да се подпиша, но мога да ви почакам да се нахраните. На човека също му стана неудобо, но иначе енергично подскочи от стола и каза: Дай си картончето, аз съм сигурен, че не ти е часа за сега, но защо да го спазваш? Почувствахсе като папагал сега отново трябваше да обяснявам защо „нарушавам“ закона… И започнах аз на нов глас и докато повтарям казаното на колежката му преди малко в главата ми започнаха да излизат картини от посещавана преди години чужда държава припомних си сградата внушителна отвън припомних си ескалатора вътре припомних си машинките с номерца, служителите… Очите ми се насълзиха, замълчах понеже проговорех ли щях да изпадна в истерия, човечеца продължаваше монолога си… мълчиш а ?… Само това чух, той си мислеше, че се чувствам виновна затова дето съм им нарушила спокойствието, законите. Даде ми картончето аз се извиних и си тръгнах. А в главата ми само един укор се въртеше: Следващия път само да забравиш да сложиш бронята!

Advertisements

Криво разбраната цивилизация(еманципация)


Наблюдаам странни ситуации случващи се около мен и моите познати, вероятно те са доста стари като явления, но аз сега ги откривам. Кое е възникнало първо на земята след създаването на Адам и Ева? Това са техните отношения един към друг.Трябвало е да си разпределят задачите. Прародителите ни с техния минимален интелект са стигнали до простото решение: Единият ще ходи на лов другият ще се грижи за приготвянето на дивеча,отглеждането на потомството.

Хубаво, но с времето нещата са се променили. Жената е била третирана единственно и само като слугиня.От там се поражда и нейното желание да разкъса оковите и да се бори с другия пол за по добро отношение. И Тя успява, феминистки организации, ала бала движения, течения колкото щеш.Огромна революция в междучовешките отношения. И така всички сме равни животът си тече…Равноправие, толерантност а дали не сме се прехвърлили и в рая? Да ама не.

В днешното ни забързано време, в което работим все повече за все по малко пари, аз открих факт който разби и обърка представите ми за света като цяло.И той е: Днешната жена се грижи за децата, възпитанието, домакинството, работи за да изкарва пари(доста често повече от мъжа). Тя е активната! Оп а къде забравих мъжа? Е ми той е там някъде скатава се по мъжки и не се замисля особенно важното е двете глави да мислят еднакво.Реших да анализирам познатите си да не би случайно да бъркам нещо сметките класифицирах ги по възраст. Започвам от пенсионерите там всичко е ок, ако е имало еманципирани жени между тях то тяхните мъже са отдавна мъртви, а тези които са живи си живеят в синхрон с жените. Следва комунистическата младеж или по ясно каззано хората на възраста на родителите ми. Там е пълна каша отчаяни честни хорица живеещи скромно понеже немогат да лъжат и доста еманципирани жени по принуда борещи се за насъщния понеже няма кой друг.Богатите в тази категория няма да ги споменавам едно, че са малко друго, че мерзавец и еманципация не ми се връзва.Стигнах до поколението което е в разцвета на силите си и логично иска да живее на макс.Е да хубаво но кой е този който не се задоволява с малко? Пари трябват за всичко прическа, маникюр, фешън дрешки, кола, апартамент… Ето тук се обърках напълно, кой иска това мъжът или жената? Ако на жена и се предложи всичко това на готово в голям процент тя няма да откаже, а ако го предложи жената на мъж тогава отговорът също е: В голям процент той няма да откаже.Ето товае което ме озадачава. До къде стигна мъжа? Защо не чувам израза  „Аз съм Мъж”? Защо се оставя по течението на „модата”? Кой истински Мъж ще позволи жената да го изхранва? Някак си обаче под всичко това прозира една такава лисича лукавост която е само женски патент.

Как жената се оправя в такива ситуации? Еми колкото повече работи, колото повече пари изкарва еманципираната жена тя все повече се доближава до днешния идеал за жена.Така си набавя всичко от което има нужда и няма кой друг да и го даде. Не чака на мъжа. Супер жената е независима! А тогава за какво и е мъж? Разбира се за да се грижи и за него…

Така е все сме хора(тук някой могат да ме опровергаят) но някак си не всеки може да върши всичко, а и налага ли се? До сега не съм чувала за жена-миньор, жена-тракторист и такива тежки професии, вероятно има отделни бройки, но за мен те са изключения, и по-скоро грешка на природата. До къде стигна тоя свят?…

П.П. Написанато по горе си е само личен опит от живота и дълги и обстойни наблюдения не претендирам това да са възгледите на обществото като цяло. http://www.drgerev.com/blog/?p=55 – Тук има интересно обяснение, едно от малкото които намерих.