Защо съм щастлив човек и защо пропуших.


Странно заглавие на моите мисли, но мисля двете теми са донякъде свързани. Щастлива съм защото разбрах, че не съм по различна от всички останали и аз като вас изпитвам радост, тъга, болка, щастие редуващо се с мъка. Разбрах, че винаги има утре. И всяко утро е едно ново начало. Погледнах на света като едно цяло и аз съм част от това не съм сама. Поставях си ограничения премахнах си Скайпа не влизах във Фейса, отказах цигарите и ЗАЩО? Това ограничаваше волята ми? Това ангажираше съзнанието ми.През цялото това време аз мислех какво не трябва да правя вместо да се наслаждавам на живота и да правя каквото ми харесва. Всъщност мислех доста да философствам по темата, но някак си философията не ми се връзва тук. Просто исках да ви кажа Аз съм част от Вас, както и вие от мен. Не го забравяйте и помнете! Винаги има утре!

Advertisements

Хората, животните, капитализма и алтернативите


На скоро се впуснах в един виртуален спор относно хората, животните,приноса на капитализма за прогреса и алтернативите на живота ни. Признавам, ако знаех, колко отявлени привърженици ще срещна щях да си пасувам, но както и да е спора се завихри и аз тук ще изложа моите виждания по темата. Първо твърденията, че капитализма копира законите на джунглата и така се получава естественния подбор, като по-силния „изяжда“ по-слабия не са верни. Да поставих думичката в скоби, защото, ако копираме джунглата ние наистина трябва да се изядем . Това е първата и най същественна разлика ние не сме хищници нали точно еволюцията ни превърна в хора.Друго смешно нещо което ми хрумна е: Аз не съм виждала животно да се разхожда с пари и да търси да си купи храна или пък автомобил. От тази гледна точка между тях няма конкуренция кой каква марка кола кара, кой в какъв ресторант се е хранил, на кой портфейла е по-пълен, но признавам една друга конкуренция при тях най смислената конкуренция в живота, която за съжаление при нас хората вече  е на изчезване. Конкуренция за любовта и създаването на потомство. Тия глупави животни (неуспели да евоюлират като нас хихихи) за тях най важното нещо не е на кой му е по-лъскъв косъма, кой е използвал най-добрия рол-он против изпотяване, кой си е направил пластична операция да изглежда  по-нежен. Те залагат на силата, издържливоста, интуицията и не на последно място аромата с който да привлекат женската.Всичко с една единственна цел осигуряване на по-добро потомство.Хората нямат тези цели те имат само една и тя е: Пари! И извода. Капитализма не копира естественния подбор като такъв какъвто го познаваме при животните. Примери още много, но ще продължа с артернативите на живот. На тези които си мислят,че живота може да протече само и единственно по един начин под формата която ни е познат сега, ще кажа: Явно нямате никакво въображение и се задоволявате само с готовите модели на живот. По тази ваша съща логика, ще ви питам защо не ходите само с една и съща риза до края на живота си? Човечеството стигна до момент в койтотрябав да направи крачка назад, за да може после да направи две напред. Това е алтернативата в момента. Трябва да се вгледаме в себе си да се самоанализираме, да погледнем  вътре в душата си и после тялото да се огледаме за ненужните боклуци които сме купили подттиквани през повечето случаи от лъскави реклами или от мисълта, че комшията си го е купил, защо аз да немога. Когато се качваме на колата си не да мислим, че така ще стигнем по-бързо а, че тровим въздуха. Алтернативата тук е градския транспорт, колело, разходка но колко от вас ще го направят мислейки за природата и колко от вас първо ще погледнат егото си? Да има и друга алтернатива петролът, като вреден за околната среда може да се замени със слънчеви батерии, това важи и за атомните електроцентрали и те имат същата и подобни алтернативи. Алтернативи много стига да имаме желание да ги търсим, тук единственият проблем е: Че при алтернативата нещата стават малко по-бавно докато се задвижат всички механизми тъй като е нещо ново. Но кой ще си губи времето и нервите да се занимава с това когато живота който водим ни устройва до толкова, че да не правим излишни вложения. Нещата работят защо да се променят дори виждайки как клона на който стоим бавно се огъва от тежест и в скоро време ще се счупи. Че какво ви дреме стойте си на приведения клон той и без това ще се счупи,но не във вашия живот вие няма да сте живи да го видите децата ви ще са тези които ще търпят последствията от вашите автомобили, заводи, централи. А само, ако бяхте се замислили щяхте да се досетите животните са по-щастливи от нас.

Да играем на щастие…


Мисля да не задълбавам в темата, само да ви обясня моето виждане за нещата. За мен щастието е точно като електронна игра с много нива, тъкмо си минал едното ниво и идва следващото, като нямаш достатъчно време да си щастлив, а просто се гмуркаш в следващото ниво. Не казвам, че игрите нямат пауза както и в живота можем да я натисним например, но колко от нас го правят? Колко от нас се спират да се порадват на красива слънчева утрин? Или сме забързании да търсим „щастието“ и неможем да си позволим лукса да спрем? Дали в бързината не пропускаме най-важното? Или просто се носим по течението?

Обичам да наблюдавам хорат, и гледам ги аз как копират шаблони на щастието. Опитват се да ме излъжат, че са щастливи и за да са по-убедителни подплътяват лъжата с нещо материално, някаква лъскава дрънкулка купена от последни спестявания. Стоят и ме гледат със залепена усмивка и ме убеждават всячески колко са щастливи. Хора не си правете труда да ме убеждавате в собственното си щастие! Единственният начин да разбера, че сте изпитвали някога това чувство е да видя как го давате на друг защото точно това е пътят към щастието: Да се раздава, разпространява, и да се връща обратно умножено по две. Да споделиш щастието в егоистични времена е не просто лукс, а симптом на лудост. А аз гледам лудите са малко само политици, бизнесмени и все отговорни хора останаха в тази държава щастливи със своите дрънкулки…