Равносметка

Днешното утро ми напомня на едно такова преди година и половина в което с отварянето на очите си първата мисъл в главата ми беше: „Днес е прекрасен ден да откажа цигарите“. Така и направих и най-категорично заявих пред всички моите намерения. Естественно никой не ме взе на сериозно имайки предвид каква върла пушачка бях. От тогава насам се заредиха едни събития. Съкратиха ме от работа, като това беше най-доброто нещо което можеха да направят за мен в предвид факта, че работех нещо което не ми беше на сърце, задържаше ме само това, че аз си знаех задълженията и нямаше кой да ме командва направи това направи онова. Взех да качвам килца без да имам силите да се боря с това и те продължаваха да се трупат. Животът ми минаваше в ядене и стоене пред компа и там вътре в него май ми беше надеждата единствена останала. Компютърът се беше превърнал като част от мен да разбира се и за това има обяснение в мрежата срешнах човек който ми допадаше, който усещах като настроения и емоции. И така животът ми минаваше във виртуалното пространство и аз осъзнавах, че се превръщам в призрак на един друг призрак от незнайно естество. Знаех всичко това и неможех да го спра и така си продължаваше до вчера. Погледнах се в огледалото и не се познах от там ме гледаше единствено един дебел призрак. И така да се върна на денят в който казах „Край с цигарите“, то днес аз казвам „Край на безплътния живот който водех“. Тук имам предвид, че аз наистина хранех само душата си и всичко останало беше маловажно. На онези които ме познават, ще кажа: Дръжте се  онази лудата се завръща!